top of page

Кръводаряване в България: как да дарите кръв и защо това има значение

Доброволното кръводаряване е един от най-преките начини здравият човек да помогне на пациенти, които се нуждаят от лечение.

Кръвта и кръвните съставки не могат да бъдат произведени изкуствено и трябва да са налични предварително - за операции, спешна помощ, лечение на онкологични заболявания, тежки травми, усложнения при раждане и редица хронични състояния.

За EB DEBRA Bulgaria темата има и личен смисъл. При по-тежките форми на булозна епидермолиза (ЕБ) анемията може да бъде продължително усложнение, а в определени случаи кръвопреливането е част от индивидуалната медицинска грижа.

Но тази статия не е само за ЕБ. Тя е за всички хора, които искат да разберат какво представлява кръводаряването, как протича и защо постоянният запас от кръв е важен за цялата здравна система.

Как да дарите кръв в България – безопасно доброволно кръводаряване

Накратко: Ако сте здрави, сте между 18 и 65 години

и тежите над 50 кг, можете да посетите център по трансфузионна хематология. Там лекар ще

прецени дали даряването е подходящо

за Вас в този ден.

Самото кръвовземане отнема

около 5-10 минути, а цялото

посещение - приблизително

до 40 минути.

Кръвта е нужна преди да настъпи нуждата

 

Кръвопреливането може да бъде необходимо както при неочаквана спешност, така и при планирано лечение. Дарената кръв се използва при остри кръвозагуби след травми, при тежки изгаряния, при хирургични и акушерски интервенции, при лечение на злокачествени заболявания, както и за поддържане на пациенти с определени вродени анемии и хемофилии.
Когато човек дарява доброволно, той не избира конкретния пациент, който ще получи кръвта. Това не прави жеста по-малко личен. Напротив - той помага да има достатъчно кръвни продукти за хората, които ще се нуждаят от тях днес, утре или след седмица.
Дарената в България кръв се използва за лечение на пациенти в страната, като Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) посочва редки изключения при тежко пострадали български граждани в чужбина.

Защо говорим за кръводаряването


Булозната епидермолиза е рядко генетично заболяване, при което кожата и лигавиците са изключително уязвими и могат да се образуват мехури и рани дори при леко триене или натиск. При част от хората с по-тежки форми на заболяването грижата е постоянна и засяга не само кожата, но и храненето, растежа, възстановяването и общото състояние на организма.
Анемията е често усложнение при тежките форми на ЕБ. Тя може да се развие поради съчетание от хронично възпаление, загуби от рани, повишени нужди на организма, затруднено хранене и по-слабо усвояване на желязо.
Лечението на анемията се определя индивидуално от медицинския екип. То може да включва хранителна подкрепа, препарати с желязо, венозно желязо и лечение на причините, които я поддържат. При определени тежки случаи може да се наложи и кръвопреливане.
Кръвопреливането не е общо „подсилване“ и не заменя останалото лечение. То е медицинско решение, което се взема според състоянието, симптомите и лабораторните резултати на конкретния пациент. Международните консенсусни насоки за ЕБ подчертават, че поведението при анемия трябва да бъде персонализирано.
Това е причината да говорим за доброволното кръводаряване: защото за някои пациенти наличната кръв може да бъде важна част от навременното лечение.

Кой може да дарява кръв


Според публикуваната информация на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) кръводарител може да бъде здрав човек:

  • На възраст от 18 до 65 години.

  • С тегло над 50 кг.

  • Който не е приемал медикаменти поне 48 часа.

  • За когото лекарят прецени, че кръводаряването не застрашава неговото здраве и че дарената кръв е безопасна за пациентите.

 

Това са основни условия, а не самостоятелна медицинска оценка. Преди всяко даряване лекар провежда разговор и преценява дали човек е подходящ да дари в конкретния ден. Ако не бъдете допуснати, това не е отказ от помощ, а важна защита както за Вас, така и за пациента, който би получил кръвта.
Пълният списък с временни и трайни противопоказания следва да се проверява в официалната информация на НЦТХ или на място в центъра по трансфузионна хематология, тъй като индивидуалната лекарска преценка е определяща.

koy-mozhe-da-daryava
Доброволно кръводаряване в България – дарената кръв помага на пациенти

Как протича кръводаряването


Процедурата е организирана така, че първо да се провери дали даряването е безопасно за донора и за пациента, който евентуално ще получи кръвта.

  1. Попълвате въпросник за здравословното си състояние.

  2. Провеждате личен разговор и преглед с лекар.

  3. Вземат се няколко капки кръв от пръста, за да се определят експресно кръвната група и хемоглобинът.

  4. Ако сте одобрени от лекаря, дарявате кръв.

  5. Оставате за кратко под наблюдение, получавате подкрепителна закуска и указания за времето след процедурата.

 

Според НЦТХ при хемоглобин под 125 г/л при жените и под 135 г/л при мъжете кръводаряване не се разрешава. Това е една от мерките, с които се защитава здравето на донора.
Количеството кръв при едно даряване е между 405 и 450 мл, а самото кръвовземане обичайно трае около 5-10 минути. Цялата процедура, включително регистрацията, прегледът и изследването, може да отнеме до около 40 минути. 
Ако по време на кръводаряването се почувствате неразположени, процесът се прекратява. Медицинският екип е там, за да следи Вашето състояние през цялото време.

Подготовка преди даряване


Добрата подготовка прави преживяването по-спокойно и по-комфортно. НЦТХ препоръчва през два-три дни преди кръводаряването човек да се храни редовно и разнообразно.
В деня на даряването:

  • Не отивайте на гладно

  • Бъдете сигурни, че се чувствате здрави и отпочинали

  • Приемайте достатъчно течности

  • Бъдете честни във въпросника и в разговора с лекаря

  • Ако имате съмнение за заболяване, приемате лекарства или наскоро сте боледували, кажете това на лекаря преди прегледа

Не е необходимо сами да преценявате всички медицински детайли. Вашата отговорност е да дадете точна информация, решението дали можете да дарите се взема от медицински специалист.

Какво да направите след това


След кръводаряването НЦТХ препоръчва компресивната превръзка да остане на ръката най-малко два часа. Не натоварвайте ръката на убождането поне четири часа и не пушете поне два часа след процедурата.
Дарената кръв се изследва за кръвна група и за инфекции, предавани по кръвен път, включително HIV, хепатит B, хепатит C и сифилис. Резултатите се проверяват онлайн в електронната система на НЦТХ, като за достъп са нужни данните, предоставени при кръводаряването. Те могат да бъдат получени и от центъра, в който сте дарили кръв.
Кръводарителят има право на два дни платен отпуск - деня на кръводаряването и следващия ден. За целта представете пред работодателя служебната бележка, издадена от центъра по трансфузионна хематология.
В първите часове след процедурата приемайте повече течности, хранете се нормално и избягвайте сериозно физическо натоварване, много топли, влажни или задимени помещения. Ако работата или спортът ви изискват повишено внимание и носят риск - например управление на превозно средство, работа на височина или с машини, гмуркане или пилотиране - изчакайте поне 12 часа, преди да се върнете към тези дейности.
Ако се почувствате отпаднали, замаяни или имате притеснение след даряването, свържете се с центъра, в който сте дарили кръв, или потърсете медицински съвет.

Колко често може да се дарява


Минималният интервал между две кръводарявания е 60 дни. Мъжете могат да даряват кръв до пет пъти в рамките на календарна година, а жените - до четири пъти.
Тези ограничения са създадени, за да има време организмът да се възстанови. Ако имате нисък хемоглобин, установен дефицит на желязо или друго здравословно състояние, не дарявайте с цел „да помогнете на всяка цена“ - обсъдете състоянието си с лекар и се погрижете първо за собственото си здраве.

Безопасно ли е кръводаряването


При одобрен от лекар донор и в условията на регламентиран център кръводаряването се извършва с индивидуални, стерилни консумативи за еднократна употреба. НЦТХ посочва, че при процедурата няма възможност за заразяване с HIV/СПИН или друга инфекция, предавана по кръвен път.
Кръводаряването не е заместител на профилактичен преглед и не трябва да се разглежда като лечение или „пречистване“ на организма. Най-важното е то да бъде доброволно, информирано и направено тогава, когато медицинският екип прецени, че е безопасно.

Къде може да дарите кръв


Анонимно кръводаряване може да се направи в центровете по трансфузионна хематология. НЦТХ поддържа актуална информация за местата за кръводаряване, работното време, кампаниите и условията.
Преди посещение проверете официалната информация на Националния център по трансфузионна хематология:

 

Разгледайте пълния списък и интерактивната карта с адресите на центровете по трансфузионна хематология в цялата страна.


За София и за цяла България това е най-сигурният източник за актуални адреси, графици и текущи кампании.

Полезен съвет: Повечето центрове работят с кръводарители от понеделник до събота, между 08:00 и 14:00 часа, затова е добре да планирате даряването в първата половина на деня.

 

Един избор с реално значение

 

Не е нужно да познавате човека, който един ден ще получи кръвния продукт, за да направите нещо важно за него. Той може да е пациент след травма, жена с усложнение при раждане, човек в хода на онкологично лечение, дете с вродено заболяване или пациент с рядка диагноза като булозна епидермолиза.


Кръвта трябва да бъде налична, преди да се появи нуждата от нея.


Ако сте здрави, отговаряте на условията и имате възможност, помислете за доброволно кръводаряване. Това е спокоен, отговорен и конкретен начин да подкрепите лечението на хора, които разчитат на здравната система в труден момент.

Моля, обърнете внимание: Информацията в тази статия е само за образователни цели и не замества професионалните съвети, диагнозата или лечението. Винаги се консултирайте със специалисти относно вашето конкретно състояние.

kak-proticha
podgotovka
kolko-chesto
bezopasnost
kade-da-darim

Сподели статията:

В секцията Полезни материали ще откриете информация за ежедневието на детето с ЕБ.

bottom of page